Прочетен: 2516 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2008 10:51
Възниква въпросът какво ще се случи, ако зад волана на МПС е застанал и виновно причинил ПТП водач, който не е сключил лично договор за застраховка и съответно не е заплатил на застрахователя застрахователни премии. В този случай отговорността на застрахователя ще може ли да се ангажира?
Отговорът е положителен. Приема се, че подписалото договора за застраховка ГО лице го е сключило с цел да бъде покрита имуществената отговорност на всеки водач на МПС, който е бил упълномощен от него да го управлява. Това упълномощаване не е необходимо да е направено в писмена форма, възможно е и да се базира само на устна договорка да бъде отстъпено управлението на автомобила. Достатъчно е да се установи, че ключовете му са били предадени доброволно, за да се приеме, че застрахователят по полицата за застраховка ГО следва да покрие причинените от ПТП вреди.
Съдебната практика приема, че качеството „застраховано лице” получава всеки от водачите на МПС, вписано в застрахователната полица, стига само да не се е сдобил с управлението му против волята на лицето, сключило договора за застраховка ГО /напр. чрез кражба на МПС/. По този начин се постига целта на задължителната застраховка ГО – да обезщети третите потърпевши от ПТП лица. Управлението на МПС неизбежно крие потенциална опасност, а виновният водач, причинил ПТП, може да не разполага с нужните средства, за да обезщети потърпевшите. За да се гарантират техните права по задължителната застраховка ГО, обезщетение следва да им заплати застрахователят.
Съдебната практика е стигала дори дотам да приема, че договорът за застраховка ГО е договор в полза на трето лице – сключен между застраховател и „застраховащ” в полза на застрахования /всеки водач на МПС, натоварен с управлението му/. Така се облекчава положението на водачите на МПС: дори те да не са сключили застраховка ГО, ако са поели управлението на автомобил, относно който застраховка е сключена, те се ползват от договореното застрахователно покритие.
Интересен е въпросът от кой момент застрахователят отговаря за лихвата за забава върху дължимото от него обезщетение. Съдебната практика се колебае дали моментът е този на увреждането от ПТП, или този на поканата до застрахователя да плати било чрез адресирана до него молба за това, било чрез предявяване на иск в Съда. Следва да се защити становището на решение № 614/17.ІV.2003 г. по гр. д. № 2765/2002 г., V г. о. на ВКС, съгласно което, когато трето увредено лице е предявило иска си за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност направо към застрахователя, последният дължи лихва за забава върху обезщетението за понесените вреди от деня на увреждането насетне.
Отговорността на застрахователя съдебната практика определя като функционална: тя произлиза от задължението на застрахования да поправи причинените от него вреди. Застрахователят го замества в плащането или му възстановява сумите, които е платил на увредените лица. Застрахователят обаче не ще отговаря, ако застрахованият сам не може да бъде държан отговорен за ПТП – няма вина за настъпването му. За съжаление, до момента се е утвърдило схващането, че отговорността на застрахователя се погасява в петгодишен давностен срок, началото на който е ПТП, а не примерно осъждането на извършителя на ПТП, когато деянието му е съставлявало престъпление. Тази давност не спира да тече по време на наказателното преследване, затова, приключило или не, искът за обезвреда срещу застрахователя трябва да се предяви в петгодишния срок.