От 1.ІІІ.2008 година е в сила нов Гражданско-процесуален кодекс на РБ. Идеята на съставителите му, поне според техните думи, е била да наложат по-добра процесуална дисциплина на страните в съдебния спор. Идеята за възпрепятстване на протакането на делата в Съда обаче крие рискове да се отнемат възможностите на страните да посочат доказателства, установяващи правотата им, по време на делото. Така например, за да се осуети шиканирането /умишлено протакане/ на съдебното производство е предвидено, че в случай на обжалване на съдебно решение пред новата съдебна инстанция няма да е възможно да се представят доказателства, които страната е могла да представи пред предходната съдебна инстанция. Допустимо ще е представянето само на доказателства относно обстоятелства, които са новонастъпили и поради това страната не е могла да се снабди с тях по-рано. Нещо повече, ако при самото завеждане на делото ищецът заедно с исковата си молба не е представил всички писмени доказателства, на които основава твърденията си и не е направил всички останали свои доказателствени искания /напр. за допускане на експертиза, разпит на свидетели или изискване на документ или преписка от трето лице, където те се намират/ други писмени доказателства и искания вече няма да могат да бъдат допускани при разглеждането на делото. В не по-различна ситуация е поставен и ответникът по делото: след получаване на исковата молба на него е дадена възможност да отправи писмено възражение по нея в месечен срок като с въпросното възражение трябва да представи всички писмени доказателства, с които разполага, и да направи останалите си доказателствени искания. В случай, че не стори това, ще загуби възможността да го направи в бъдеще. Изключение има само ако непредставянето на доказателства се дължи на това, че страната не е могла да ги узнае, посочи и представи.
Всичко това крие рискове страната да изпусне възможността да представи своите доказателства и съответно да загуби делото, макар и да е права, след като не е доказала основателността на своите твърдения. В досегашната практика често пъти всяка една от страните се осланяше на възможността, в случай че нещо е било прието за недоказано от първоинстанционния съд, да представи нови писмени доказателства или поиска да се допусне разширена експертиза или разпит на нови свидетели пред второинстанционния съд. Сега обаче тази възможност е отпаднала и за страните ще остане притеснението, че ако у Съда се изгради убеждение, че те не са установили напълно твърденията си няма да могат да спечелят делото дори и по пътя на обжалването поради невъзможността да посочат нови доказателства. Такива ще може да се допускат само за нововъзникнали обстоятелства или в случай, че първоинстанционният съд не е разрешил събирането на доказателствата.
С новия Гражданско-процесуален кодекс се промени и възможността за обжалване пред трета инстанция – Върховният касационен съд. На обжалване пред ВКС подлежат вече всички решения по граждански и търговски дела с обжалваем интерес над 1000 лв. при наличието обаче на едно друго ограничение: да се касае за решение, постановено в противоречие с практиката на ВКС или постановено при наличието на противоречива практика на съдилищата по сходни спорове, или постановено по спор от „значение за правилното прилагане на закона или за развитието на правото”. Дали е налице право на касационно обжалване по всяка една подадена до него жалба ще решава ВКС като ако приеме, че спорът подлежи на касационно обжалване, тогава и ще се произнася по него, ако ли приеме, че не подлежи на касационно обжалване – ще връща подадената жалба. Последното ще бъде един вид „сито” за касационните жалби, подадени до ВКС, което обаче по всяка вероятност ще доведе до решаване от ВКС на твърде малък брой дела. За произнасянето на ВКС по допустимостта на касационното обжалване ще се събира отделна държавна такса.
10 месеца „уседналост” изисква новият Из...
Новият избирателен кодекс трябва да върн...
02.07.2008 17:37
СЪВЕТВАМ ВИ , ДА СИ АНГАЖИРАТЕ АДВОКАТ.
17.08.2008 10:48
05.01.2009 18:07
29.01.2009 19:06